KING SIZE
или
СЕДМИЦА ИЗВЪН СЕЗОНА
1997
Пo традиция след първите септемврийски дъждове се сещаме,
че лятото оттича
и е време за почивка.
Попаднахме в Балчик,
а още повече в Двореца
на румънската кралица, случайно.
Красимир Маринков - познавач на тамошните нрави,
ни натресе във вилата
на принц Николай,
макар и в слугинските помещения.
Всъщност там ни беше мястото.
Чувствахме се като току-що освободени крепостни,
които не знаят какво
да правят със свободата си.
Сутрин нахлуваха тълпи разноезични туристи
и ние давахме ухо
на чудовищните разкази
на гидовете за хазарт,
любов и кръв.
Принцът застрелял майка си
в спор за короната с брат си!
Към обяд след първата Lаvazza си
похапвахме ябълков пай в местната виенска сладкарница.
Вечерната бутилка Мерло
ни чакаше на верандата.
Вятър+неон
/точно като сцената в парка
от Blow Up на Антониони/
ни връщаха към недочутите истории.
Онова зелено през деня
си кротуваше и се правеше
на благородно,
но химията на злото
нощем изпълзяваше
от кипарисите.
Царски работи!
Не видяхме обаче
ни Дракула,
ни Ванко Урумов.
Още на втория ден набрахме смелост и я подкарахме.
Да се забавляваш с натурни пейзажи след 20-годишна пауза
е рискова операция.
По принцип реализмът
е опиум за народа
-
нещо като наемния труд. Закусваш, започваш нещо
с ентусиазъм,
бухаш цял ден, слънцето пече, комарите хапят,
а след вечеря се чудиш
ти ли си го правил
и най-вече защо.
Към 5 сутринта,
довършен пак от комари
/друг, по-тежък боен модел/
се правиш на заспал и чакаш програмираната
за 6 идиотска мелодийка от мобилния телефон
/засега не боравя умело
с подобни устройства/.
Юрвам се на плажа да снимам изгреви /и залези/
-
нали сме сред Природата.
Облаците бързат на една страна,
светилото изскача от друга.
Правя се на фотограф,
снимам на ръчен режим.
Нищо не става,
знам го предварително. Искам - не искам,
минавам на A.
То си става.
Закусвам, успокоявам се
и пак хващам четката.
Това е.
Ние бяхме Там и опитахме.
|
|
